Класически китаристи
Craig Ogden
Eдин от най-добрите китаристи в света, получиха широко признание. През 2004 г. е удостоен със стипендия от Кралския северен колеж по музика в Манчестър – най-младият инструменталист, получил тази награда. Той е главен преподавател по китара в RNCM.
Xuefei Yang
Родена в Пекин, Xuefei Yang е първият китайски китарист, който започва международна кариера. Родриго присъства на дебютния й концерт в Мадрид, когато тя е на 14 години, а през 1995 г. Джон Уилямс подарява две от собствените си китари на нейната консерватория, специално за нея и други най-добри студенти. Сега тя е призната за една от най-великите в света.
Miloš Karadaglić
Роденият в Черна гора Милош Карадаглич започва да се изявява в големи концертни зали, когато е на 14 години. Оттогава той прави престижни изяви по целия свят. Кариерата му се развива все по-силно с новия запис на Concierto de Aranjuez на Родриго, който току-що излезе.
David Tanenbaum
Американецът Таненбаум прави своя концертен дебют на 16. Оттогава той е известен като ентусиазиран популяризатор на нова музика за своя инструмент. Представя премиерата на Сонатата на Питър Максуел Дейвис през 1984 г. Дискографията му включва също музика от Джон Адамс, Астор Пиацола, Стив Райх и Майкъл Типет.
Pepe Romero
Този световноизвестен китарист е особено известен със своята изключителна техника и колоритни музикални интерпретации. Той е записал повече от 50 солови албума и 30 албума като част от известния семеен квартет The Romeros. Редица композитори, включително Родриго, са писали произведения специално за него. Той също е популярен изпълнител на фламенко.
Andres Segovia - бащата на модерната класическа китара
Андрѐс Сего̀вия Торес (на испански: Andrés Segovia Torres) е испански китарист. Считан е за една от най-влиятелните личности в областта на класическата китара през 20 век с огромно влияние върху развитието ѝ като концертен инструмент.
Сеговия е известен с виртуозните си изпълнения както на творби написани за него от съвременни композитори като Федерико Морено Тороба така и с негови собствени транскрипции на класически творби писани за други инструменти. В интервю за Ню Йорк Таймс от 1967 споделя, че целите на живота му са да освободи китарата от образа ѝ на народен инструмент; да създаде репертоар и аудитория за нея и да ѝ извоюва място на уважаван инструмент в учебните заведения наред с пианото и цигулката – цели за които работи непрестанно до последните си дни
